| Desi's profileДеситоPhotosBlogLists |  Tools  Help |
|
October 12 Ода за студент Жив е той, жив е! Там под юргана, потънал в мисли, лежи и пъшка студент с поглед забит в тавана, студент от лекции свикнал да кръшка. От една страна декан го ръчка, от друга съвест на две строшена очи тъмнеят, глава се люшка зер не е пил вода студена. Лежи студентът, а в механата нещо го силно, страстно влече, хлебарка скърца нейде в кревата, а му се вече яйцето пече. Сесия е сега! Пейте робини, тез песни тъжни! От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце! Тоз който е мързел по природа, той не умира. Него жалеят баща и майка - цялата рода. Без жал пилеят сухи парици като са майка и баща овчици. Той ще ги до гроба стриже. Вуйчо владика - юнашка птица за братов син ще се погрижи. Настане вечер. Печка затлее колеги пълнят квартирата тясна познат засвири, тълпа запее, "На есен с песен" юнакът крясна. Родни колежки с дивни премени, чудни прекрасни танци поемат и потанцуват с лица засмени, па при студента дойдат та легнат. Една му уиски налива бърже, друга му вино бяло прибавя, трета го в уста целуне бърже, А той я гледа мила, засмяна. "Кажи ми татко, де е файдата От тез студентски гладни години? Да смуча ази твойта заплата, Дорде ми кефът не попремине" И плеснат с ръце, та се прегърнат и с песни тръгнат из махалата вървят и пеят дорде осъмнат, дорде си найдат нейде белята. Но съмна вече. А под юргана спи си студента. Ще рече човек, че вред е рано, а времето скъпо тече ли тече. July 08 Robbie Williams - SupremeOh it seemed forever stopped today
All the lonely hearts in London Caught a plane and flew away And all the best women are married All the handsome men are gay You feel deprived Yeah are you questioning your size? Is there a tumour in your humour, Are there bags under your eyes? Do you leave dents where you sit, Are you getting on a bit? Will you survive You must survive When there's no love in town This new century keeps bringing you down All the places you have been Trying to find a love supreme A love supreme Oh what are you really looking for? Another partner in your life to abuse and to adore? Is it lovey dovey stuff, Do you need a bit of rough? Get on your knees Yeah turn down the love songs that you hear 'Cause you can't avoid the sentiment That echoes in your ear Saying love will stop the pain Saying love will kill the fear Do you believe You must believe When there's no love in town This new century keeps bringing you down All the places you have been Trying to find a love supreme A love supreme I spy with my little eye Something beginning with (ah) Got my back up And now she's screaming So I've got to turn the track up Sit back and watch the royalties stack up I know this girl she likes to switch teams And I'm a fiend but I'm living for a love supreme When there's no love in town This new century keeps bringing you down All the places you have been Trying to find a love supreme A love supreme Come and live a love supreme Don't let it get you down Everybody lives for love Come and live a love supreme Don't let it get you down Everybody lives for love July 03 Варна, морето, сините вълни...Знаех, че ще напиша този пост. Беше сигурно просто. Защото ако и това не ме беше впечатлило, това щеше да значи, че имам сериозни проблеми. В отчаяните си опити да изживея незабравими мигове и да си покача адреналина стигнах естествено до решението бънджи. 30 лв. за скок, 11лв. за пътни и още 30 лв., които отидоха не знам за какво. Нашите естествено идея си нямат. Мислят че съм на училище докато аз и Хрисито се радваме на хубавия Варненски плаж и чакаме да удари часът. Само дето не не удари удар обаче. Защото кога да скочим ако не в 1ч. на обяд при рекордно високи температури? С какво да стигнем до Аспарухов мост ако не пеша? И кой да се сети да си вземе вода? Пичовете там са много яки. Ще скачате ли? Скачаме. Ми ОК. Само трябваше да попълним някви неща че рискуваме да получим сериозни травми. Аз естествено се панирах от непукизма им още повече. Ха ха ха ха... -На някого прилошавало ли му е? Може ли да ми спре сърцето... -Ми само на мен ми е ставало лошо веднъж. След третия скок... Ако сте се наспали добре няма да ви е зле. Спали ли сте снощи? -Не. -Изобщо? -Изобщо не сме си лягали. -Хе хе хе, ми ей сега ще видите тогава... Ха ха хаха аз естествено продължавам да се панирам. Докато снимам Хрисито ръцете ми не спират да треперят. А устата ми не спира да повтаря "Мале! Майкооо!" Истинският адреналин обаче идва когато застанеш сам на парапета. И погледнеш надолу. И знаеш че можеш да полетиш. Знаеш и че ако помислиш няма да го направиш. Затова се хвърляш и... за миг... Хубаво е да гледаш морето с главата надолу... да усещаш как краката ти сякаш се изплъзват от възела. Да разбираш колко не искаш да умреш... Изкачването повече ми хареса. Гледката е неописуема, преживяването невероятно, мислите по-различни от всякога. Аз дори си говорих.. Хихихи, ей така, на глас. Казах си "Ето това е. Затова дойдох". Хм, пренесох се за секунда там, във Варна. Иска ми се да се върна. Да го усетя пак. По същия начин. Днес казах на мама. Тя едва не припадна. Хахаха доста ми се поядоса. Особено че съм отишла чак до Варна без да и кажа. И особено че съм "можела да умра". Мдам, после ядохме диня на центъра. Хората се спираха да ни се смеят. Сочеха ни и с пръст. Беше забавно. Постигнах си и рекорд по безсъние. След като си легнах в понеделник си легнах пак в четвъртък в 5 сутринта. Което за мен си е доста... А следващата вечер... радвам се, че се запознахме. Макар че може би никога няма да те видя пак. Ти си от хората, които винаги се помнят... някак с усмивка... April 03 НищоХора, нямам какво да ви пиша :) Искам, но няма какво! Бъдете добри и просто изчакайте да ми дойде музата! February 03 Отечествен фронтДнес, като всяка събота напоследък, гледах "Отечествен фронт" на Мартин Карбовски. Рядко се ядосвам. Всъщност често ми се случва, но много рядко изпитвам омраза и ненавист към някого. Е, днес го изпитах. Представях си как забучвам шиш през едната буза на жена и го изкарвам през другата... Толкова непоносимо ужасна беше! За какво става дума? За една майка на 4 деца, дала всички в пансиони. За една майка, нямаща нищо против 12-годишното и момиченце да се съблича пред някакъв 50-годишен чичко. За една майка, която отказва да види дъщеря си, защото трябва да пази зелето и кравите... В предната серия даваха въпросния чичко. Ангел. Не знам какво ще си помислите, но към него определено не изпитах такава ненавист както към майката на "жертвата". На нея и беше просто безразлично. Гледала била достатъчно дълго децата си- цели 14 години (най-голямото е на 12 години!). Сега вече не можела... А държавата ги гледа- дава им по 3 лв. на месец и по едно руло тоалетна хартия- колкото да оцеляват бъдещите проститутки на Майка България! Тук слагам линк за предаването с Ангел. http://www.vbox7.com/play:7d445895 Ако намеря за днешното предаване непременно ще го сложа, за да направите разлика между две майки- тази на "престъпника" и тази на "жертвата". January 23 Едно голямо ИЗВИНЯВАЙ!Съжалявам за всичките пъти, когато съм те наранявала! Съжалявам, че съм се усъмних в теб! Съжалявам, че трябва да пиша този пост! Надявам се поне да го прочетеш, но надали изобщо искаш да виждаш нещо свързано с мен... Осъзнавам вината си, признавам я... не исках да сторя нищо лошо! Всичко ми мина като на сън,от който ме събуди ледения ти поглед. Още го чувствам, този ужасен мраз, тази пронизваща ненавист! Просто те моля за последен път да ми се довериш. Обещавам че няма да те разочаровам! Извинявай! December 23 Потребителска(покупателна) манияКоледа пак наближи. И като всяка друга година съвсем не мислим за чудеса, за рождението Христово или пък за други подобни неща. Основният въпрос в момента е какви подаръци да купим на роднини и приятели и къде ще празнуваме(и по-важното-с какво ще сме облечени) на Нова година!
Не че в това има нещо лошо, никак даже! Днес обаче, прекарвайки часове наред в ходене по магазините си дадох сметка колко много сме овеществили ценностите си. Germanos, Beep, 2be, Техно Маркет бяха бъкани с хора- всеки събрал последните си пари и тръгнал да пазарува поне на Коледа "като бял човек"! В това число слагам и себе си с нашите- в търсене на нов GSM и нов телевизор. Не че нямаме и двете, не че и те не ни вършат работа, но желанието да имаш нещо ново, нещо модерно пак се обади у нас. Търсенето на телефон беше истински кошмар- NOKIA 5300, която беше изкупена в целия град. В крайна сметка като разбрах че няма да си намеря друга подобна NOKIA , която да е по джоба ни, се обърнах към добрите Sony Ericsson, сключих едногодишен договор с GLOBUL и по живо, по здраво се отпаравихме към Техно Маркет за телевизор. По пътя си мислех колко ме е яд че Нокиите са разпродадени, ядосвах се и накрая осъзнах колко съм глупава и дребнава. Новият ми телефон има всичко, от което се нуждая(да не говорим че и старият всъщност все още си е доста добре), но аз искам да има визия, да има марка, с която да се гордея. Колко тъпо, нали???Ама всички някога сте си го мислили, съзнателно или не. Защото извинения от рода на "Ама аз не от газария ами просто защото знам че еди коя си фирма предлага качесвени продукти, които няма да се развалят на първия ден след края на гаранцията" не ми минават. И аз затова исках NOKIA. Уж! Ама не си взех черно-бяла, нали? Макар че основната функция на един телефон май беше да говориш по него или съм се объркала? Вече наистина се чудя! След MP3, FM radio, bluetooth, java, camera, GPRS и още 1000 глупости, които няма да изброявам, наистина имам право да се зачудя!
Докато си мислех подобни простотии пристигнахме в Техно Маркет. Там още с влизането започна да ми се вие свят от хилядите хора, които ходеха напред-назад, оглеждаха, консултираха се с продавачите.. В същото време от всички страни ме приветстваха телевизори- големи, малки, плоски, плазмени, с вграден процесор- всичко, за което може да се сетите. Сменящи се искрящи цветове, надписи от рода на "Panasonic- ideas for life"... Всичко толкова впечатляващо, толкова изкусително. А народът граби ли граби с цели колички и всеки гледа да изнамери от някъде още 100 лева, за да си купи по-скъпото- ВСЕ ПАК Е КОЛЕДА!
Доповръща ми се! Просто не мога да опиша как се почувствах! А мисълта че и аз съм като тях вече ме доонищожи! Но не мога да го спра! Всеки иска по-доброто, по-качественото, по-лъскавото... Колко сме жалки!
Като за капак, сякаш за да ми се вкисне още повече настроението, на излизане видях една млада двойка да се кара пред колата си с новата покупка в ръце. "Ами да ми беше казал. Що все мълчиш? Сливи ли имаше в устата?"... Повече не слушах. Нямаше нужда. Беше достатъчно за днес!
November 24 Dead Poets SocietyОтдавна не бях гледала нещо, което да ме впечатли... Точният филм в точното време! И смях, и сълзи, и бунтарство, и истински мечти... Има всичко. Накара ме да се чувствам горда, че обичам литературата! Но не си мислете че това е поредният глупав нравоучителен филм! Съвсем не е така. Гледайте го и няма да съжалявате! Може би само лекичко ще се ядосате че нямате толкова прекрасни учители, които не идват в училище само за да си изпеят урока по учебник, а които имат собствено виждане за нещата и не се страхуват да го показват. Не че в ГПЧЕ-то няма такива, но все пак Робин Уилямс си е Робин Уилямс!
 А и btw много ама много ми се гледа нещо стойностно!Нещо от рода на "Обществото на мъртвите поети", "Блясъкът на чистия ум", "Предай нататък", "Изкуствен интелект", "Голяма риба".... Дано ми предложите нещо! :) September 01 Пълна с празнотаПразнота... Изпълнена съм с нея!Странно,нали?Пълна с празнота!Но е така.Ти ме караш да се чувствам така!Имам желание за много неща,но нямам смелост за нищо!Чакам,но не очаквам!Правя,но не творя! Пълна съм с празнота!Взе ми всичко,любов!Добре,така да е!Но защо и ти си отиде??? August 30 Решение за раздялаВ един през нощта
заедно с оглушителна тишина! В един през нощта, самотна,но не и сама! В два през нощта
заедно с тежкото ти дишане! В два през нощта, неподвижна,но в лутане! В три през нощта
заедно с хъркане жестоко! В три през нощта, будна,но заспала дълбоко! В четири през нощта
заедно с хлебарка нахална! В четири през нощта ти или тя е по-досадна?! В пет сутринта
заедно с първи петли! В пет сутринта- между нас не върви! В шест сутринта
заедно със звън на часовник, В шест сутринта, не си ми вече любовник! В седем сутринта
заедно с кафето горчиво. В седем сутринта С теб всичко е сиво. В осем сутринта заедно с куфар в ръка В осем сутринта, затварям завинаги твойта врата! August 29 РолиОще едно разбито сърце тежи ми на плещите. Поредното тъжно лице заживяващо с мечтите... Същата съм. Страдам. Аз съм причина и следствие, плача и разплаквам. Опустошена от бедтвие пак се изправям и ставам. Аз съм като твой образ в огледало, но гледащ в друга посока. Повтарям те изцяло. А той-всяка моя дума жестока! Същият е. Наказва. Същият е. Страда. Същата е... July 12 Поучителна случкаБитовизъм...изпитвам панически страх и погнуса от него!
Преди няколко дни излязох на разходка.Сама.просто така,да се порадвам на хубавото време.По пътя си слушах музика,гледах разбитите улици,бездомните кучета,мръсотията,празните погледи на минувачите...но все намиранх нещо красио.То естествено идваше от музиката която ме изпълваше цялата и ме караше да се чувствам жива.Минавайки покрай една детска градина реших да вляза да се полюлея(Неизживяно детство!).Там прекарах часове-слушах музика,спомнях си как преди всичко беше различно,как идвахме като деца да си играем,по-късно пък да си говорим...Толкова приятни мигове,толкова прекрасни,стойностни хора,които завинаги ще останат в сърцето ми...
Както се бях замечтала и гледах към небето, една майка дойде с двете си деца.Погледна ме доста странно.Може би ме помисли за луда(Все пак не изглеждах много наред!)Затова се качи с тях на горната лощадка и започн да ги люлее.През това време ме наблюдаваше.Сигурна съм че имаше хиляди мисли в главата си:"Дали изключих котлона?;Трябва да платя тока!;Дано да свършим по-бързо,за да сготвя,че Пешо като си дойде ще и се кара!;Това лудо момиче може ли да направи нещо на децата ми?......."Тези мисли развалят всичко,нали?Цялото вълшебство на деня-хубавото време,приятния топъл вятър,чудните спомени,приказната музика...те ни карат да виждаме мръсните улици,бездомните кучета,да усещаме миризмата на леш,да ес страхуваме и отвращаваме...А дечицата?Те мислеха единствено коя люлка да изберат,дали да отидат на пързалката или на катерушката... Ах,как искам да съм дете!Не искам Битовизмът да обсеби тялото и душата ми,не искам да убие мечтите и надеждите ми,не искам да ме погуби!Трудно е да избягаш от него...рано или късно те вкопчва с помощта на Отчаянието.а станеш ли веднъж тяхна жертва,няма връщане назад.Превръщаш се в майката,в минувачите с празни погледи,в страха на някой млад човек!Цикълът се затваря,ролите се менят и не можеш д направиш нищо,за да се опълчиш на природата.
По дяволите,не искам да имам празен поглед!!! July 08 Интренет-необходимост или луксТоку що ми пуснаха пак нета!Прекарах една ужасна седмица в Раднево,откъсната от света,без чатове,без пощи и писма,без нови филми и свалена музика...познайте колко пъти си включих компютъра?Веднъж!За цяла седмица!Когато имам интернет все се оплаквам че не ми остава време да си подредя нещата в компютъра,да го поизчистя малко от излишни глупости,да му направя една по-нова визия...Но в момента,в който останах без интернет установих че имам нужда от ъпдейти...Странно,нали?Все искаме това което нямаме!Установих че съм пълна лигла,че до скоро можех да живея без нет,а сега се превземам..И какво беше оправданието-ТОЙ МИ Е НЕОБХОДИМ!Трябваше ми за да проверя някои неща за висшето си образование,за да потърся информация за един автор-да това не беше прищявка,а нещо хубаво и полезно!Аз не съм лигла!
Сега имам интернет.Познайте какво правя!Чатя или търся информация за висшето си образование?
По дяволите,мразя се!
И вие ли сте така???????? June 10 ЗаблудаГняв,омраза,ярост,
преизпълват ме цялата!
Помия и гадост,
падам във ямата!
Изпари се наивността ми жалка,
вярата в света ни безчувствен.
Надеждица ни най-малка
не остана в мита изкуствен.
То за любовта,то за щастието...
дрън-дрън-заблуда човешка,
кой измисли проклятието,
кой ни гледа с насмешка?!
Сигурно е забавно-как се мъчим,
как се лутаме всеки ден
пък иначе се пъчим-
животът е щастлив за мен!
За никого не е !
Всеки плаче,всеки го боли-
такава истината е,
няма спасение-не се моли! May 26 Alanis Morissette-IronikAn old man turned ninety-eight
He won the lottery and died the next day It's a black fly in your Chardonnay It's a death row pardon two minutes too late And isn't it ironic...dontcha think It's like rain on your wedding day
It's a free ride when you've already paid It's the good advice that you just didn't take Who would've thought...it figures Mr. Play It Safe was afraid to fly
He packed his suitcase and kissed his kids goodbye He waited his whole damn life to take that flight And as the plane crashed down he thought "Well isn't this nice..." And isn't it ironic...dontcha think It's like rain on your wedding day
It's a free ride when you've already paid It's the good advice that you just didn't take Who would've thought...it figures Well life has a funny way of sneaking up on you
When you think everything's okay and everything's going right And life has a funny way of helping you out when You think everything's gone wrong and everything blows up In your face A traffic jam when you're already late
A no-smoking sign on your cigarette break It's like ten thousand spoons when all you need is a knife It's meeting the man of my dreams And then meeting his beautiful wife And isn't it ironic...dontcha think A little too ironic...and yeah I really do think... It's like rain on your wedding day
It's a free ride when you've already paid It's the good advice that you just didn't take Who would've thought...it figures Life has a funny way of sneaking up on you Life has a funny, funny way of helping you out Helping you out April 21 ПътекиВече снимат хората,които ще бъдат публикувани в "Пътеки".Аз пак не съм сред тях !
 Така или иначе ако те не искат,то аз ще си ги публикувам!ПЪТЕКИ
Реших един ден на “Пътеки” аз да стана фен. Прелистих лист-два и ми се доспа… Легнах и започнах да сънувам ,че над снимка аз умувам. Чадър,лист, гора-какво по дяволите е това? Пак се кланяме на някой луд със станиол обут! Изкуство, мода-всичко ни диктува той и се кефи на успеха свой! Колкото е по-откачено, по-високо е ценено, Колкото е по-различно,толкова за нас е по-привично… Роменролановски таланти-писатели, художници,музиканти… Те диктуват правилата и водят за носа тълпата! И никой няма смелост да извика:”Царят е гол!”за да разруши този монопол! Щом сме приятели на Иванчо, Пенка и Марийка ,ще публикуват наша снимка. А ако познаваме Ивайло и Атанас-цяла страница ще отделят за нас! Изисквания големи няма-пишете несвързано и всичко ще ви е в кърпа вързано- Признание че сте най-велики, безплатен брой и почитатели цял рой! До този извод стигнах аз и събудих се завчас, Започнах да пиша, но май ще спирам-от изкуство явно не разбирам! По-добре да изляза навън с приятел-два,кой знае,така може и публикация да си уредя!!!:)))
----------------------------------------------------------------------------------------
Шизофрения Объркана глава на един шизофреник.Какаво ли се крие в нея?Откачени размисли за още един пропилян ден...да,пропилян в задаване на въпроси без отговор,пропилян в лутане между безгражното удоволствие и отговорността.Впрочем тези две крайности много го плашеха и затова той минаваше ту в едната,ту в другата.Опитваше се да разбере къде е по-добре,но никога не успяваше.когато се отдавше на удоволствието,приятелите му не го разбираха,мислеха го за твърде безотговорен и лекомислен...Когато пък вземеше нещата в свои ръце,всички го виняха ,че искал да спаси света,че се бърка там,където не му е работата..и той пак се връщаше към удоволствието.Вече 3 години се въртеше в този лабиринт.Накрая психолозите много бързо и лесно го препратиха при психиятър,който му постави диагноза "шизофреник". Той разбира се не се съгласи,струваше му се абсурдно.Знаеше,че е добре,че скоро ще се оправи..беше си измислил и игра-винаги,когато се изнервяше или се натъжаваше,хващаше един лист и започваше да пише всчко,което му минаваше през ума.обикновено това бяха текстове на песни и се получаваше нещо от рода на:"Но на другата пряка,ако има рай,bye,bye,love,yesterday,all my troubles..."и т.н. Но в един момент и това му омръзна.Вместо да се успокоява,той се изнервяше още повече,започваше да драска листа,да го удря и разкъсва с химикала...искаше динамика,разнообразие..Омръзнало му беше да си живурка кротко посредата,а трябваше.Трябваше,защото иначе пак щяха да го затворят в онази ужасна бяла стая,която може да подлуди и най-уравновесения човек. Затова непрестанно трябваше да играе театър-едни мислят това за лицемерие,други-за начин на живот,а за него това беше средство за оцеляване.Когато си играеше обре ролята всички бяха доволни.И как няма,като на всички казваше това,което те искат да чуят.. И така положението се овладя,от клиниката се зарадваха,че лечението е имало смайващ ефект,приятелите и родителите му се радваха че отново е такъв,какъвто беше преди..жсички бяха доволни.Всички освен той.Вътре в него всичко си беше същото-бушуваше се,кипеше,буташе го ту към една пропаст,ту към друга. Животът,който му крещеше отвътре: What are you waiting for? Take a chance,you stupid whore! Но нямаше кой да го чуе.......
Приказка за любовтаНяма да ми повярвате ако ви кажа къде я открих..На страниците на списание "Нов фолк"!Да,правилно прочетохте!Това само доказва че хубавите неща са навсякъде и не трябва да съдим за нищо по корицата!
Razkazvat, che vednyj v edno kytche na zemqta se sabrali vsichki chuvstva i kachestva. SKUKATA se prozqla za treti pat, kogato LUDOSTTA predlojila: "Haide da igraem na krienica, a?" INTRIGATA povdignala vejdi: "Krienica, shto za igra e tova?" Togava LUDOSTTA obqsnila, che edin ot tqh, naprimer tq, zapochva, zatvarq si ochite i broi do edin milion, a v sushtoto vreme vsichki ostanali se kriqt. Posledniqt koito namerqt zapochva da broi sledvashtata igra i taka natatuk. ENTUSIAZMUT zatancuval s EUFORIQTA, RADOSTTA zapodskachala taka, che uspqla da ubedi SAMNENIETO, samo APATIQTA, koqto nikoga ot nishto ne se interesuvala, otkazala da uchastva v igrata. ISTINATA predlojila da ne se krie, zashtoto v kraq na kraishtata vsichki q otkrivat. GORDOSTTA kazala, che tova e absolutno glupava igra (nishto drugo ne q vulnuvalo osven neq samata). STRAHLIVOSTTA ne iskala da riskuva mnogo mnogo. "1,2,3..."zapochnala da broi LUDOSTTA. Pryv se kril MURZELUT. Skril se toi zad nai-blizkiqt kamyk krai putq. VQRATA se izdignala v nebesata, a ZAVISTTA se skrila v sqnkata na TRIUMFA, koito sas sobstveni sili se izhitril da se pokateri do vyrha na nai-visokoto dyrvo. BLAGODARNOSTTA dulgo vreme ne mojela da se skrie, zashtoto vsqko mqsto, koeto si namerela se okazvalo idealno za negovite priqteli (Kristalno chistoto ezero - za KRASOTATA, hralupata v durvoto - ami che tova e za STRAHA, kriloto na peperudata - za SLADOSTRASTIETO, poluhut na vqtyra - za SVOBODATA) I taka to se zamaskiralo v slyncheviqt luch. EGOIZMUT si nameril edno toplo i ujutno mesetence samo za sebe si. LUJATA se skrila dulboko v okeana (a v desitvitelnost tq bila skrita v dugata), a STRASTTA i JELANIETO se spotaili v gurloto na vulkana. ZABRAVATA dori ne pomnq kade se skrila no tova ne e vajno. Kogato LUDOSTTA prebroila 999 999, LJUBOVTA vse oshte ne znaela kade da se skrie, a i veche vsichko bilo zaeto. I izvednuj tq vidqla edin rozov hrast, koito i se storil podhodqsht i reshila da se mushne mejdu cvetovete mu. "1 000 000" otbroila LUDOSTTA i se zaela s tyrseneto. Razbirase nai napred namerila MURZELA, sled tova chula VQRATA da spori s Bog, a za STRASTTA i JELANIETO se dosetila po tova kak treperi vulkanyt. Sled tova LUDOSTTA vidqla ZAVISTTA i se dosetila kade se krie TRUIMFUT. Nqmalo nujda da tyrsi EGOISMA, zashtoto mqstoto kadeto se bil skril se okazalo pchelen kosher, a pchelite izgonili nekaneniq gost. Tyrseiki LUDOSTTA se priblijila do ezeroto i vidqla KRASOTATA. SUMNENIETO sedqlo do ogradata i se chudelo ot koq strana da se skrie. I eto che vsichki bili namereni - TALANTYT - v duhavata i sochna treva, TYGATA - v tymnata peshtera, LUJATA - v dugata (za da sme chestni tq se bila skrila na dunoto na okeana) Ne mogli da namerqt samo LJUBOVTA. LUDOSTTA poglednala zad vsqko dyrvo, vyv vsqko potoche, na vyrha na vsqka planina i nai nakraq reshila ad pogledne v rozovite hrasti. Zapochnala da raztvarq klonite i chula vik. Ostrite shipove na rozata naranili ochite na LJUBOVTA. LUDOSTTA ne znaela kakvo da pravi, zapochnala da se izvinqva, plakala, molela za proshka i za da izkupi vinata si obeshtala na LJUBOVTA da stane nein vodach. I eto: ot onova vreme. kogato za pyrvi put na Zemqta sa igrali na krienica, LJUBOVTA e slqpa,a LUDOSTTA q vodi za ruka. April 08 Listen to your heartI know there's something in the wake of your smile. I get a notion from the look in your eyes, yea. You've built a love but that love falls apart. Your little piece of heaven turns too dark. Listen to your heart when he's calling for you. Listen to your heart there's nothing else you can do. I don't know where you're going and I don't know why, but listen to your heart before you tell him goodbye. Sometimes you wonder if this fight is worthwhile. The precious moments are all lost in the tide, yea. They're swept away and nothing is what is seems, the feeling of belonging to your dreams. And there are voices that want to be heard. So much to mention but you can't find the words. The scent of magic, the beauty that's been when love was wilder than the wind. April 03 Хората, с които ни среща животаСлучвало ли ви се е да се запознаете с някого, когото сякаш сте чакали цял живот?Случвало ли ви се е да оцените нещо като значимо,без дори да знаете защо?Слъчвало ли ви се е нещо малко да ви извади извън обичайната монотонност на деня?
Понякога животът ни предоставя някои на пръв поглед обикновени неща..но ако умеем да надникваме зад тях ще видим колко много значат всъщност!За всичко си има логична причина,събитията са като навързани и се следват едно друго...и това е най-вълнъващото!
Внимавайте какво ще вечеряте, защото това може да ви срещне с любовта на живота ви!
 |
|
|
