Коледа пак наближи. И като всяка друга година съвсем не мислим за чудеса, за рождението Христово или пък за други подобни неща. Основният въпрос в момента е какви подаръци да купим на роднини и приятели и къде ще празнуваме(и по-важното-с какво ще сме облечени) на Нова година!

Не че в това има нещо лошо, никак даже! Днес обаче, прекарвайки часове наред в ходене по магазините си дадох сметка колко много сме овеществили ценностите си. Germanos, Beep, 2be, Техно Маркет бяха бъкани с хора- всеки събрал последните си пари и тръгнал да пазарува поне на Коледа "като бял човек"! В това число слагам и себе си с нашите- в търсене на нов GSM и нов телевизор. Не че нямаме и двете, не че и те не ни вършат работа, но желанието да имаш нещо ново, нещо модерно пак се обади у нас. Търсенето на телефон беше истински кошмар- NOKIA 5300, която беше изкупена в целия град. В крайна сметка като разбрах че няма да си намеря друга подобна  NOKIA , която да е по джоба ни, се обърнах към добрите Sony Ericsson, сключих едногодишен договор с GLOBUL и по живо, по здраво се отпаравихме към Техно Маркет за телевизор. По пътя си мислех колко ме е  яд  че Нокиите са разпродадени, ядосвах се и накрая осъзнах колко съм глупава и дребнава. Новият ми телефон има всичко, от което се нуждая(да не говорим че и старият всъщност все още си е доста добре), но аз искам да има визия, да има марка, с която да се гордея. Колко тъпо, нали???Ама всички някога сте си го мислили, съзнателно или не. Защото извинения от рода на "Ама аз не от газария ами просто защото знам че еди коя си фирма предлага качесвени продукти, които няма да се развалят на първия ден след края на гаранцията" не ми минават. И аз затова исках NOKIA. Уж! Ама не си взех черно-бяла, нали? Макар че основната функция на един телефон май беше да говориш по него или съм се объркала? Вече наистина се чудя! След MP3, FM radio, bluetooth, java, camera, GPRS и още 1000 глупости, които няма да изброявам, наистина имам право да се зачудя!

Докато си мислех подобни простотии пристигнахме в Техно Маркет. Там още с влизането започна да ми се вие свят от хилядите хора, които ходеха напред-назад, оглеждаха, консултираха се с продавачите.. В същото време от всички страни ме приветстваха телевизори- големи, малки, плоски, плазмени, с вграден процесор- всичко, за което може да се сетите. Сменящи се искрящи цветове, надписи от рода на "Panasonic- ideas for life"... Всичко толкова впечатляващо, толкова изкусително. А народът граби ли граби с цели колички и всеки гледа да изнамери от някъде още 100 лева, за да си купи по-скъпото- ВСЕ ПАК Е КОЛЕДА!

Доповръща ми се! Просто не мога да опиша как се почувствах! А мисълта че и аз съм като тях вече ме доонищожи! Но не мога да го спра! Всеки иска по-доброто, по-качественото, по-лъскавото... Колко сме жалки!

Като за капак, сякаш за да ми се вкисне още повече настроението, на излизане видях една млада двойка да се кара пред колата си с новата покупка в ръце. "Ами да ми беше казал. Що все мълчиш? Сливи ли имаше в устата?"... Повече не слушах. Нямаше нужда. Беше достатъчно за днес!