Жив е той, жив е! Там под юргана,
потънал в мисли, лежи и пъшка
студент с поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.

От една страна декан го ръчка,
от друга съвест на две строшена
очи тъмнеят, глава се люшка
зер не е пил вода студена.

Лежи студентът, а в механата
нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.

Сесия е сега! Пейте робини,
тез песни тъжни! От института
ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!

Тоз който е мързел по природа,
той не умира. Него жалеят
баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици
като са майка и баща овчици.
Той ще ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица
за братов син ще се погрижи.

Настане вечер. Печка затлее
колеги пълнят квартирата тясна
познат засвири, тълпа запее,
"На есен с песен" юнакът крясна.

Родни колежки с дивни премени,
чудни прекрасни танци поемат
и потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.

Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
А той я гледа мила, засмяна.

"Кажи ми татко, де е файдата
От тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата,
Дорде ми кефът не попремине"

И плеснат с ръце, та се прегърнат
и с песни тръгнат из махалата
вървят и пеят дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.

Но съмна вече. А под юргана
спи си студента.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли тече.