Десито

Жив е той, жив е! Там под юргана,
потънал в мисли, лежи и пъшка
студент с поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.

От една страна декан го ръчка,
от друга съвест на две строшена
очи тъмнеят, глава се люшка
зер не е пил вода студена.

Лежи студентът, а в механата
нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.

Сесия е сега! Пейте робини,
тез песни тъжни! От института
ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!

Тоз който е мързел по природа,
той не умира. Него жалеят
баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици
като са майка и баща овчици.
Той ще ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица
за братов син ще се погрижи.

Настане вечер. Печка затлее
колеги пълнят квартирата тясна
познат засвири, тълпа запее,
"На есен с песен" юнакът крясна.

Родни колежки с дивни премени,
чудни прекрасни танци поемат
и потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.

Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
А той я гледа мила, засмяна.

"Кажи ми татко, де е файдата
От тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата,
Дорде ми кефът не попремине"

И плеснат с ръце, та се прегърнат
и с песни тръгнат из махалата
вървят и пеят дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.

Но съмна вече. А под юргана
спи си студента.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли тече.

Oh it seemed forever stopped today
All the lonely hearts in London
Caught a plane and flew away
And all the best women are married
All the handsome men are gay
You feel deprived

Yeah are you questioning your size?
Is there a tumour in your humour,
Are there bags under your eyes?
Do you leave dents where you sit,
Are you getting on a bit?
Will you survive
You must survive

When there's no love in town
This new century keeps bringing you down
All the places you have been
Trying to find a love supreme
A love supreme

Oh what are you really looking for?
Another partner in your life to
abuse and to adore?
Is it lovey dovey stuff,
Do you need a bit of rough?
Get on your knees

Yeah turn down the love songs that you hear
'Cause you can't avoid the sentiment
That echoes in your ear
Saying love will stop the pain
Saying love will kill the fear
Do you believe
You must believe
When there's no love in town
This new century keeps bringing you down
All the places you have been
Trying to find a love supreme
A love supreme

I spy with my little eye
Something beginning with (ah)
Got my back up
And now she's screaming
So I've got to turn the track up
Sit back and watch the royalties stack up
I know this girl she likes to switch teams
And I'm a fiend but I'm living for a love supreme

When there's no love in town
This new century keeps bringing you down
All the places you have been
Trying to find a love supreme
A love supreme

Come and live a love supreme
Don't let it get you down
Everybody lives for love

Come and live a love supreme
Don't let it get you down
Everybody lives for love

Знаех, че ще напиша този пост. Беше сигурно просто. Защото ако и това не ме беше впечатлило, това щеше да значи, че имам сериозни проблеми.
В отчаяните си опити да изживея незабравими мигове и да си покача адреналина стигнах естествено до решението бънджи. 30 лв. за скок, 11лв. за пътни и още 30 лв., които отидоха не знам за какво.
Нашите естествено идея си нямат. Мислят че съм на училище докато аз и Хрисито се радваме на хубавия Варненски плаж и чакаме да удари часът. Само дето не не удари удар обаче. Защото кога да скочим ако не в 1ч. на обяд при рекордно високи температури? С какво да стигнем до Аспарухов мост ако не пеша? И кой да се сети да си вземе вода?
Пичовете там са много яки. Ще скачате ли? Скачаме. Ми ОК.
Само трябваше да попълним някви неща че рискуваме да получим сериозни травми. Аз естествено се панирах от непукизма им още повече. Ха ха ха ха...
-На някого прилошавало ли му е? Може ли да ми спре сърцето...
-Ми само на мен ми е ставало лошо веднъж. След третия скок... Ако сте се наспали добре няма да ви е зле. Спали ли сте снощи?
-Не.
-Изобщо?
-Изобщо не сме си лягали.
-Хе хе хе, ми ей сега ще видите тогава...
Ха ха хаха аз естествено продължавам да се панирам. Докато снимам Хрисито ръцете ми не спират да треперят. А устата ми не спира да повтаря "Мале! Майкооо!"
Истинският адреналин обаче идва когато застанеш сам на парапета. И погледнеш надолу. И знаеш че можеш да полетиш. Знаеш и че ако помислиш няма да го направиш. Затова се хвърляш и... за миг...
Хубаво е да гледаш морето с главата надолу... да усещаш как краката ти сякаш се изплъзват от възела. Да разбираш колко не искаш да умреш...
Изкачването повече ми хареса. Гледката е неописуема, преживяването невероятно, мислите по-различни от всякога. Аз дори си говорих.. Хихихи, ей така, на глас. Казах си "Ето това е. Затова дойдох".
Хм, пренесох се за секунда там, във Варна. Иска ми се да се върна. Да го усетя пак. По същия начин.
Днес казах на мама. Тя едва не припадна. Хахаха доста ми се поядоса. Особено че съм отишла чак до Варна без да и кажа. И особено че съм "можела да умра".
Мдам, после ядохме диня на центъра. Хората се спираха да ни се смеят. Сочеха ни и с пръст. Беше забавно.
Постигнах си и рекорд по безсъние. След като си легнах в понеделник си легнах пак в четвъртък в 5 сутринта. Което за мен си е доста...
А следващата вечер... радвам се, че се запознахме. Макар че може би никога няма да те видя пак. Ти си от хората, които винаги се помнят... някак с усмивка...

Хора, нямам какво да ви пиша :) Искам, но няма какво! Бъдете добри и просто изчакайте да ми дойде музата!

Днес, като всяка събота напоследък, гледах "Отечествен фронт" на Мартин Карбовски. Рядко се ядосвам. Всъщност често ми се случва, но много рядко изпитвам омраза и ненавист към някого. Е, днес го изпитах. Представях си как забучвам шиш през едната буза на жена и го изкарвам през другата... Толкова непоносимо ужасна беше!
За какво става дума? За една майка на 4 деца, дала всички в пансиони. За една майка, нямаща нищо против 12-годишното и момиченце да се съблича пред някакъв 50-годишен чичко. За една майка, която отказва да види дъщеря си, защото трябва да пази зелето и кравите...
В предната серия даваха въпросния чичко. Ангел. Не знам какво ще си помислите, но към него определено не изпитах такава ненавист както към майката на "жертвата". На нея и беше просто безразлично. Гледала била достатъчно дълго децата си- цели 14 години (най-голямото е на 12 години!). Сега вече не можела...
А държавата ги гледа- дава им по 3 лв. на месец и по едно руло тоалетна хартия- колкото да оцеляват бъдещите проститутки на Майка България!
Тук слагам линк за предаването с Ангел. http://www.vbox7.com/play:7d445895
Ако намеря за днешното предаване непременно ще го сложа, за да направите разлика между две майки- тази на "престъпника" и тази на "жертвата".

Съжалявам за всичките пъти, когато съм те наранявала! Съжалявам, че съм се усъмних в теб! Съжалявам, че трябва да пиша този пост! Надявам се поне да го прочетеш, но надали изобщо искаш да виждаш нещо свързано с мен... Осъзнавам вината си, признавам я... не исках да сторя нищо лошо! Всичко ми мина като на сън,от който ме събуди ледения ти поглед. Още го чувствам, този ужасен мраз, тази пронизваща ненавист! Просто те моля за последен път да ми се довериш. Обещавам че няма да те разочаровам! Извинявай!